5 feb 2016, 21:36

Морето

739 0 0

Стихове пиша когато сърцето,
иска да пее и то за морето.
За волните птици и тихите вълни,
когато вятъра роши моите коси.

Как може да бъде като тава,
как може да има голяма вълна
И в безкрая, тук всеки ден,
никога не може да е обикновен.

Морето ни носи радост и тъга,
хем морски безкрай, хем жажда за дома.
Тук чуваме шепота на морските вълни,
но сърцето на всеки за дома му трепти.

Ти си тъй голямо, ти си тъй прекрасно,
нищо че можеш да бъдеш опсно.
Ти за моряка си път и съдба,
от тебе зависи живота ни сега.

Бъди милостиво, бъди благосклонно,
пред теб аз прекланям се безпрекословно.
И моля се винаги в бурния ден,
покровителствена роба да сложиш над мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...