Морето повика ме в своите прегръдки,
погали ме нежно, с вълна ме покри...
На ситния пясък, изпълнен с черупки,
с гласа на прибоя ми тихо шепти...
Във него луната се вечно оглежда,
осеяно цялото с малки звезди,
облечено в своята нежна одежда,
гальовно ме люшка... безспирно мълви...
Че помни раздели и много любови,
и смях, и закачки, и много тъги...
Че чакало мен и от моите окови
сърцето, душата, духът да спаси... ...