paula (Паула Петрова)
72 926
12 авг. 2009 г., 13:03

Морето и аз 

  Поэзия » Философская
1560 0 10

Морето повика ме в своите прегръдки,

погали ме нежно, с вълна ме покри...

На ситния пясък, изпълнен с черупки,

с гласа на прибоя ми тихо шепти...

Във него луната се вечно оглежда,

осеяно цялото с малки звезди,

облечено в своята нежна одежда,

гальовно ме люшка... безспирно мълви...

Че помни раздели и много любови,

и смях, и закачки, и много тъги...

Че чакало мен и от моите окови

сърцето, душата, духът да спаси...

Дари ме с любов - като морското дъно

дълбока, безкрайна и пълна с мечти.

Дари ме с простора, а мен ме превърна

във птица, която безспир да лети.

Морето целуна ми леко косите,

превърна ги в буйни и гъсти вълни,

погали ми нежно снагата, очите...

и малка русалка във мен се роди...

© Паула Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??