Морето и аз
Морето повика ме в своите прегръдки,
погали ме нежно, с вълна ме покри...
На ситния пясък, изпълнен с черупки,
с гласа на прибоя ми тихо шепти...
Във него луната се вечно оглежда,
осеяно цялото с малки звезди,
облечено в своята нежна одежда,
гальовно ме люшка... безспирно мълви...
Че помни раздели и много любови,
и смях, и закачки, и много тъги...
Че чакало мен и от моите окови
сърцето, душата, духът да спаси...
Дари ме с любов - като морското дъно
дълбока, безкрайна и пълна с мечти.
Дари ме с простора, а мен ме превърна
във птица, която безспир да лети.
Морето целуна ми леко косите,
превърна ги в буйни и гъсти вълни,
погали ми нежно снагата, очите...
и малка русалка във мен се роди...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Паула Петрова Все права защищены
