Морето има свои обичаи,
души купува, а продава сълзи.
Влюбено е в черните забрадки
и постъпките сурови не кори.
Дива вълна се люби с бряг,
голотата своя криейки в пяна.
А над тях звездите мълчат,
те знаят – Любовта е за двама.
Морето има древни обичаи,
оцеляваш, щом си мъж суров
и месо от най-слабия пред теб
да късаш с ножа си готов.
Морето следва свои обичаи,
в него Coram Deo няма сила.
За да оживееш сам в лодка
първичното у тебе е надвило.
Останали на кораба сами,
козируват за последно капитани,
морето подарява им вълни
за последен, погребален саван.
© Вили Тодоров Все права защищены
Поздрав!