Морето пак при теб ме връща,
вълните нежно ме прегръщат.
В нощите луди огън запалихме
и двама с теб от любов изгаряме.
И в слънчев ден, и в дъжд пороен
денят е тъжен и спокоен.
Без теб не мога аз да заспивам,
без твоите ласки в нощта умирам.
За теб да бъда буен огън,
да бъда луда морска буря.
Морето с теб ни запозна,
нашата обич - съдба е тя.
© Петя Ченкина Все права защищены