25.08.2013 г., 15:40

Морето ни запозна

1.2K 0 2

Морето пак при теб ме връща,

вълните нежно ме прегръщат.

В нощите луди огън запалихме

и двама с теб от любов изгаряме.

 

И в слънчев ден, и в дъжд пороен

денят е тъжен и спокоен.

Без теб не мога аз да заспивам,

без твоите ласки в нощта умирам.

 

За теб да бъда буен огън,

да бъда луда морска буря.

Морето с теб ни запозна,

нашата обич - съдба е тя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Ченкина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....