Aug 25, 2013, 3:40 PM

Морето ни запозна

  Poetry » Love
1.2K 0 2

Морето пак при теб ме връща,

вълните нежно ме прегръщат.

В нощите луди огън запалихме

и двама с теб от любов изгаряме.

 

И в слънчев ден, и в дъжд пороен

денят е тъжен и спокоен.

Без теб не мога аз да заспивам,

без твоите ласки в нощта умирам.

 

За теб да бъда буен огън,

да бъда луда морска буря.

Морето с теб ни запозна,

нашата обич - съдба е тя.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Ченкина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...