Морето... помниш ли?!
Аз няма всеки ден
за теб да плача.
Някой ден ще спра,
ще се усмихна и напред ще продължа.
Ще срещна нови момчета.
С тях ще греша и ще се смея.
Но теб няма да те забравя.
На всички за теб ще разкажа!
И някой ден, когато на море отидеш ти...
Разходи се по кея.
Погледни морето, а после небето.
И си спомни...
Това е нашето място, нали?!
Усмихни се.
Сълзите прогони.
И спомена за мен
в бутилка по вълните на морето
ти изпрати.
И с надежда дните си напред продължи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Иванова Все права защищены
