Морето, русалката и аз

С нетърпение и голям мерак

лятото дочаках пак.

Към курорта на морето

заминах без жената и детето.

Отседнах в апартаментче на хотела,

на архитекти майсторското дело,

с омайваща крайбрежна панорама

от терасата широка, голяма.

Рано отидох на плажа,

под чадър оставих си багажа

да се пазя от слънцето, което

към мен изпрати си УВ-то.

Не след дълго една сирена

настани се под чадъра до мене,

изтегна тялото си - струна,

с бански като синята лагуна.

По нежните раменца, като вълните,

с екстейшъни разпиляха се косите,

на гърдите пищни би завидяла

и Ритонката, ако бе ги видяла.

Кръстчето й - стръкче от слама,

талията - амфора голяма,

бедрата нежни на краката

започваха от края на косата.

Поглед син като небето

заби ми право в сърцето.

Разтресах се, завалията аз,

от обзелата ме буйна страст.

Да сложа, време бе настало,

на живота си ново начало,

към тая непревзета кота

да направя десанта на живота.

Станах, като гладен вълк,

да изпълня мъжкия си дълг,

когато ръцете ми и двете

разтресоха се до раменете.

И отгоре чу се глас:

,,Коле, спиш от час!

Хайде ставай, че детето

плаче вече за морето!"

Отворих уплашено очи.

През прозореца слънчеви лъчи

бяха нахлули отвън.

,,Било е еротичен сън?"

До мене стоеше жената,

очудено ме гледаше горката,

до нея багажа и детето

екипирено за курорта на морето.

Станах, а сърцето ми тъжи

защо сънят не продължи

до първата прегръдка и милувка,

до първата страстна целувка?!

30.08.2021 год. - Поморие