15 июн. 2025 г., 19:24  

Морето се усмихва като тебе

368 8 9
Морето се усмихва като тебе. Усещам непривична сладост. Нали си моята голяма слабост  и моето нестигнато наднебие.   Умът ли замъглява сетивата, или пък вечно те го замъгляват...? Нагазвам бос кристала на водата и слънцето на твоя лик у мен изгрява.   Понеже ин и ян сме, неизбежно  един на друг сме двамата обречени. Докосвам с поглед твоя профил нежно, флиртуващ с ефимерното, но вечно.   Ефирна си на фона на вълните, на лунната пътека от лъчите златна, разпуснала с небрежен жест косите над всичко най-загадъчно и непонятно.   Обичам те и винаги ще те обичам - за мен си тайнствен вятър на безмълвие, на словото не можещо да срича, но най-същественото не избълвало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави,Приятелю,другото го знаеш!!!
  • Отново ни предостави мехлем за душата. Много красива лирика!
  • Море от нежност и любов в очите на любимата жена! Поздравления, прекрасен стих!
  • Много красиво !
    Поздрави за творбата !
  • Сърдечно благодаря на Миночка Митева, на Дора Пежгорска, на Любомира и Виолета Минчева за прекрасните коментари на стиха ми!
    Благодаря също и на: Миночка Митева, Дора Пежгорска, BoBoteva (Bo Boteva), limeruna (Йоана) и absent (Наташа Биразова), че поставиха това стихотворение в Любими.
    Дълбоко съм трогнат!

    Пожелавам на всички вас здраве и вдъхновение през светлите юнски дни и нека Бог да ви пази!

    Нека този поздрав звучи за вас:

    https://www.youtube.com/watch?v=1HnOFwqpLRQ&list=RD1HnOFwqpLRQ&start_radio=1

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...