Морето се усмихва като тебе
Морето се усмихва като тебе.
Усещам непривична сладост.
Нали си моята голяма слабост
и моето нестигнато наднебие.
Умът ли замъглява сетивата,
или пък вечно те го замъгляват...?
Нагазвам бос кристала на водата
и слънцето на твоя лик у мен изгрява.
Понеже ин и ян сме, неизбежно
един на друг сме двамата обречени.
Докосвам с поглед твоя профил нежно,
флиртуващ с ефимерното, но вечно.
Ефирна си на фона на вълните,
на лунната пътека от лъчите златна,
разпуснала с небрежен жест косите
над всичко най-загадъчно и непонятно.
Обичам те и винаги ще те обичам -
за мен си тайнствен вятър на безмълвие,
на словото не можещо да срича,
но най-същественото не избълвало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
