Морето във очите ми...
На мене ми е тясно под звездите.
Нагледах се на влюбените залези.
На Лунни дъждове се пренаситих.
И винаги ръцете ми са празни...
Наслушах се на шепота от вятъра.
На свирещите бури и вълните.
Морето никога от мене не избяга.
Морето е останало в очите ми...
А исках, много исках да съм с тебе.
Да свършат всички болки и терзания.
Да бъдем волни птици под небе,
а не да ни разделят разстояния.
Сега съм дълготраен. Като дъжд -
от есенна и тягостна досада.
Целува ми се. (С дързостта на мъж),
a теб наистина, болезнено те няма...
Danny Diester
(Стихопат)
© Данаил Антонов Все права защищены
Свързани произведения
с дебелата игла изкърпва дните...
И няма сила в теб да заглуши
порязващо как чупят се мечтите!
Колетът ще тежи след двайсти грам... ...
ръждясал спомен с болката живее,
огрее ли Луната, изведнъж,
в сърцето арфа сребърна ще пее.
Насън изкупвал нечия вина, ...
Комментарии
-
Прекрасно е!
-
Болезнени редове.
-
Хубава поезия, докосваща...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
