Морска импресия
Морска импресия
Бряг. Море - равно и беззвучно...
Какво ли споменът ми търси тук
в бяг от ежедневието скучно?
Навярно онзи шепот – звук,
вълната пясъка целува
и в прегръдка мимолетна
с него слята да танцува.
Тихо мелодията пак звучи...
Дълбоко в мен късче неизбежност
е запазило блика на твоите очи -
луната от небесната безбрежност
как спуска сребърни пътеки
по неспокойна и коварна шир,
а пясъкът целува сенките ни леки...
Тя е споменът за тебе и морето
- две вълни и вятър лекокрил
мият бряг безлюден във сърцето,
който теб и мен, и лятото е приютил.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Запрян Колев Все права защищены
