Морска невеста
Ще скрия каквото донесе сърцето за спомен
и само секунда тревогата ще го души.
Щом ти си усмихнат без него и дишаш спокоен,
морето ще гушна, навътре да ме утеши.
Ще слуша какво му разказвам по няколко пъти,
отсенки ще търси в гласа ми и сто дълбини,
за всички щастливци и влюбени ще се размъти,
че неуязвима, гръдта му разбива стени.
Не спира да гали слуха и да топли окото,
бразди не оставя по ничие тъжно лице.
От днес занапред то ще бъде за мене каквото
пропусна да станеш довчера ти с глухо сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
