Морска невеста
Ще скрия каквото донесе сърцето за спомен
и само секунда тревогата ще го души.
Щом ти си усмихнат без него и дишаш спокоен,
морето ще гушна, навътре да ме утеши.
Ще слуша какво му разказвам по няколко пъти,
отсенки ще търси в гласа ми и сто дълбини,
за всички щастливци и влюбени ще се размъти,
че неуязвима, гръдта му разбива стени.
Не спира да гали слуха и да топли окото,
бразди не оставя по ничие тъжно лице.
От днес занапред то ще бъде за мене каквото
пропусна да станеш довчера ти с глухо сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
