21 июн. 2010 г., 13:08

Морски шепот

996 0 0

Морски шепот аз дочух,

вятърът погали моите коси,

слънцето докосна моето лице!

Ах, море!

Вълшебни думи 

искам да ти кажа!

Ти си от мене желано,

сънувано,

мечтано,

видяно...

Колко искам

да те прегръщам,

колко искам

да те гледам,

в пясъчните камъчета да тичам,

вълшебни кули да строя,

по брега крясъка на чайките

да слушам,

да посрещам и изпращам

корабите на брега,

с вълните да си играя,

рапани да уловя!

Ах!

Какво вълшебство!

Каква красота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...