На брега в без пет ще те намеря,
до прилива и вълните в краката ти.
Там, където пясъка е твоя постеля
и се взираш на морето в необята.
Притихнал на плажа за мен ще мечтаеш,
той ще бъде твоето нежно платно.
С устни тялото ми ще очертаеш,
ще напишеш стих с поетично перо.
Ще се чува шума на вълните в прибоя.
И въздишки от шепот и ласки в нощта.
Ще поискаш да остана завинаги твоя,
там… на брега, морето… твоя мечта…
И унесен от тихия шум на вълните,
в най- желания сън за мен ще заспиш.
А слънцето щом заплува в мъглите
пясъчни замъци с любов ще градиш.
Там до прибоя, шума на вълните и кея,
утрото ще се буди с чайки в небето.
На брега в без пет ще те намеря…
някъде там, за винаги ще остане сърцето.