Едно море, една луна, в тази нощ над нас блести!

Едно море, една вълна и там сме аз и само ти…

И твоите очи в морето се оглеждат

и виждам там аз твоята любов –

любов тъй силна и прекрасна, любов в очите ти блести!

Едно море, една вълна и там до нея сме само аз и ти!

Едно море, една луна и някой нещо ми шепти.

И там до синьото море ми каза: Обичам те, обичам те, помни!

Ще помня – няма как. И при теб ще дойда със първия удобен влак!

А този влак ще кара много бързо – ще бъде влака много бърз!

И заедно със него аз ще бързам за да не те испусна в този час.

А ти ще чакаш там на твойта гара – едничак влак пред теб ще спре,

и влака щом пристигне ще ти замирише на море!

Ах, този морски въздух, защо ми е така познат не знам.

Но знам едно и ще ти го кажа без въобще да ме е срам:

“Обичам те и цял живот на тебе аз обричам,

обичам те – добре го запомни. Обичам те и винаги ще те обичам

и никой нас не ще ни раздели.”

Не зная аз какво ти мислиш по въпроса.

Не знам дали обичаш ме и ти.

Но вярвай ми, че искам да го зная

и тази мисъл в труден миг ще ме крепи.

Защо си мисля пак за туй не зная,

а може би не ще и разбера.

Едно море, една луна и двама с теб под нея,

ще стоим чак до сутринта.