Морски влак
Едно море, една луна, в тази нощ над нас блести!
Едно море, една вълна и там сме аз и само ти…
И твоите очи в морето се оглеждат
и виждам там аз твоята любов –
любов тъй силна и прекрасна, любов в очите ти блести!
Едно море, една вълна и там до нея сме само аз и ти!
Едно море, една луна и някой нещо ми шепти.
И там до синьото море ми каза: Обичам те, обичам те, помни!
Ще помня – няма как. И при теб ще дойда със първия удобен влак!
А този влак ще кара много бързо – ще бъде влака много бърз!
И заедно със него аз ще бързам за да не те испусна в този час.
А ти ще чакаш там на твойта гара – едничак влак пред теб ще спре,
и влака щом пристигне ще ти замирише на море!
Ах, този морски въздух, защо ми е така познат не знам.
Но знам едно и ще ти го кажа без въобще да ме е срам:
“Обичам те и цял живот на тебе аз обричам,
обичам те – добре го запомни. Обичам те и винаги ще те обичам
и никой нас не ще ни раздели.”
Не зная аз какво ти мислиш по въпроса.
Не знам дали обичаш ме и ти.
Но вярвай ми, че искам да го зная
и тази мисъл в труден миг ще ме крепи.
Защо си мисля пак за туй не зная,
а може би не ще и разбера.
Едно море, една луна и двама с теб под нея,
ще стоим чак до сутринта.
© Георги Димитров All rights reserved.
