Морско
Вълните ревностно галят
бедрата на пустия плаж,
частици от пясък се валят,
пари земята под нас.
Морето веч закопняло,
брега обхожда с очи,
разлива хладно одеяло
под форма на бурни вълни.
Пясъкът бавно изчезва
и пак се открива без срам,
цялата приказна гледка,
буди в сърцето ми блян.
Спомен далечен се дави,
даже в плитки води,
колко ли мене забрави,
може да помниш дори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Караджова Все права защищены
