28 дек. 2021 г., 12:37

Морско 

  Поэзия » Пейзажная
647 1 0

Вълните ревностно галят

бедрата на пустия плаж,

частици от пясък се валят,

пари земята под нас.

Морето веч закопняло,

брега обхожда с очи,

разлива хладно одеяло

под форма на бурни вълни.

Пясъкът бавно изчезва

и пак се открива без срам,

цялата приказна гледка,

буди в сърцето ми блян.

Спомен далечен се дави,

даже в плитки води,

колко ли мене забрави, 

може да помниш дори.

© Гергана Караджова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??