Вълните ревностно галят
бедрата на пустия плаж,
частици от пясък се валят,
пари земята под нас.
Морето веч закопняло,
брега обхожда с очи,
разлива хладно одеяло
под форма на бурни вълни.
Пясъкът бавно изчезва
и пак се открива без срам,
цялата приказна гледка,
буди в сърцето ми блян.
Спомен далечен се дави,
даже в плитки води,
колко ли мене забрави,
може да помниш дори.
© Гергана Караджова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
