Морско адажио

Поэзия » Пейзажная

964 0 23

МОРСКО АДАЖИО

По белите клавиши на вълните

притичва с леки пръсти морски бриз.

А слънцето присяда на скалите

да чуе този вятър-пианист.

Събудена от звуци, тишината

се крие във ухото на рапан.

Догонва я със танца си водата,

секундите са наниз разпилян.

И нежното адажио се смее -

усмивка, природена в нежен звук.

Море, дали във тебе не живее

сам Господ Бог или пък негов внук?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Благодаря! Поздрав и от мен!

2014-07-29T13:31:07+03:00
bojenski (Иван Иванов)

Мария, поздравления за стиха картина!

2014-07-29T11:01:02+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

А на теб замириса ли ти на море, Доче? Дано отидеш при него и то ти разкаже вълшебна приказка!

2014-07-27T16:10:16+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"И замириса на море"...

И по вълните като песен,
се плъзга корабът на лятото.
Целува всички брегове
и морски приказки разказва...

Представих си го.Картинно и сетивно.Благодаря за емоцията.

2014-07-26T11:29:44+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Светле, много си мила! Зарадваха ме думите ти! Спорна и вдъхновяваща седмица ти желая!

2014-07-21T11:10:16+03:00