15.07.2014 г., 20:30 ч.

Морско адажио 

  Поезия » Пейзажна
790 0 23

 

 

 

         МОРСКО АДАЖИО

 

 

По белите клавиши на вълните

притичва с леки пръсти морски бриз.

А слънцето присяда на  скалите

да чуе този вятър-пианист.

 

Събудена от звуци, тишината

се крие във ухото на рапан.

Догонва я със танца си водата,

секундите са наниз разпилян.

 

И нежното адажио се смее -

усмивка, природена в нежен звук.

Море, дали във тебе не живее

сам Господ Бог или пък негов внук?

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??