16 окт. 2020 г., 08:56

Моряци

436 1 0

 

Моряци

              на всички моряци, с които плавах

(Вечер в Странота на спомените)

 

Влече ни Синият безкрай,

където Вечността играй,

на ветровете с танцът див –

и ритуалът му красив...

 

...разкъсван дълго от Страстта

поемаш към безкрайността

и е Посоката: напред (!) –

във дъжд и вятър, в жар и в лед...

 

Пребродиш цялата Земя,

преситен си от чудеса,

но идва ден да разбереш,

че вече време е да: спреш...

 

Защото много си плати́л

в годините, в които бил

си скитник де́нем и нощя́

към недокосвани неща́...

 

... А някъде в Безкрайността

градина с есенни цветя

тъжи като черковен звон

над рухналия бащин дом!...

 

... и проумяваш изведнъж

(видял Светът нашир и длъж!)

най-дълъг в твойта самота,

ще бъде: Пътят към дома...

 

... а в „Тръгването“ ти целта

не е да скиташ по Света,

а в залезът на някой ден –

да се „Завърнеш“... променен...

 

15.10.2020.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...