Един следобед
Вгледал се далече
В тази синя необятна шир
Разбирам колко пуст съм вече
Загубил свой душевен мир
А вътре нещо силно ме терзае
Сърце горчиво ме боли
Насън дори не мога да ридая
А в него неусетно идваш ти
Отварят се очите уморени
Поглеждам празното легло
И болката събужда се в мене
Насън ли всичко е било
Насън ли си живеем ний живота
В каютата
На вахта
Ден след ден
Раздялата е нашата голгота
Пристанището утрешният ден
Насън минава ни живота
Моряшки ден
Окъпан в пот
А винтът се върти в посока
Обратна на моряшкия живот
********
© Констант Булгара Все права защищены