1.08.2011 г., 19:52

Моряшки живот

2.2K 1 20

Един следобед

Вгледал се далече

В тази синя необятна шир

Разбирам колко пуст съм вече

Загубил свой душевен мир

А вътре нещо силно ме терзае

Сърце горчиво ме боли

Насън дори не мога да ридая

А в него неусетно идваш ти

Отварят се очите уморени

Поглеждам празното легло

И болката събужда се в мене

Насън ли всичко е било

Насън ли си живеем ний живота

В каютата

На вахта

Ден след ден

Раздялата е нашата голгота

Пристанището утрешният ден

Насън минава ни живота

Моряшки ден

Окъпан в пот

А винтът се върти в посока

Обратна на моряшкия живот

********

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Констант Булгара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много сложно стана, като се включи и Христо Фотев за анализ. Много точно и искрено стихотворение е "Моряшки живот", това е моето виждане за стихотворението.
  • ама как ме хванахте точно за Фотев....явно има талант..не съм го чел само гледах предаване за него и с него стари кадри..пожелавам си да не изглеждам като нето..нито като артиста , който му рецитираше произведенията...лично аз не го харесвам...пише нашия нещо супер и завършва:
    Аз Българин съм
    и гражданин на Бургас
    направо пусна едно л....но в кацата с мед
    какво се полуава то ли става по - вкусно или меда се разваля..отговорете си сами...
    не обичам селския патриотизъм..в наше село магаретата са най-мъжки...не отричам ,че в Бургас има много таланти , но аз лично никога не съм ги възприемал за Бургазки , а за Български
    аиде поздрави и от мене
  • Разбира се как разбира стихотворението на Фотев и моят коментар за "Моряшкия живот" дали е неточен.
  • Ина не опонирам и не споря с никого, за теб този цитат е доста неточен, но не и за мен, както и за Констант. Стана голям двубой, защото всеки от нас различно възприема стихотворението на Христо Фотев.
  • "Защото ако НЕ ги изхвърля, няма нито логика, нито смисъл... "
    защото ще си мъртъв, там логика и смисъл не е необходима.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...