Aug 1, 2011, 7:52 PM

Моряшки живот

2.2K 1 20

Един следобед

Вгледал се далече

В тази синя необятна шир

Разбирам колко пуст съм вече

Загубил свой душевен мир

А вътре нещо силно ме терзае

Сърце горчиво ме боли

Насън дори не мога да ридая

А в него неусетно идваш ти

Отварят се очите уморени

Поглеждам празното легло

И болката събужда се в мене

Насън ли всичко е било

Насън ли си живеем ний живота

В каютата

На вахта

Ден след ден

Раздялата е нашата голгота

Пристанището утрешният ден

Насън минава ни живота

Моряшки ден

Окъпан в пот

А винтът се върти в посока

Обратна на моряшкия живот

********

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Констант Булгара All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много сложно стана, като се включи и Христо Фотев за анализ. Много точно и искрено стихотворение е "Моряшки живот", това е моето виждане за стихотворението.
  • ама как ме хванахте точно за Фотев....явно има талант..не съм го чел само гледах предаване за него и с него стари кадри..пожелавам си да не изглеждам като нето..нито като артиста , който му рецитираше произведенията...лично аз не го харесвам...пише нашия нещо супер и завършва:
    Аз Българин съм
    и гражданин на Бургас
    направо пусна едно л....но в кацата с мед
    какво се полуава то ли става по - вкусно или меда се разваля..отговорете си сами...
    не обичам селския патриотизъм..в наше село магаретата са най-мъжки...не отричам ,че в Бургас има много таланти , но аз лично никога не съм ги възприемал за Бургазки , а за Български
    аиде поздрави и от мене
  • Разбира се как разбира стихотворението на Фотев и моят коментар за "Моряшкия живот" дали е неточен.
  • Ина не опонирам и не споря с никого, за теб този цитат е доста неточен, но не и за мен, както и за Констант. Стана голям двубой, защото всеки от нас различно възприема стихотворението на Христо Фотев.
  • "Защото ако НЕ ги изхвърля, няма нито логика, нито смисъл... "
    защото ще си мъртъв, там логика и смисъл не е необходима.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...