16 июн. 2021 г., 14:44

Моряшки тежнения

491 0 0

 

Моряшки тежнения

 

И казах си:

... тръгни, приел поканата

за Вечност в океаните

и покръсти се в пяната –

с вълните, разлюляните...

 

И пожела х си:

... живот в страстта и необята

на стихийната вселена,

люлееща във транс водата –

безкрайната... Синьо-зелената...

 

Но о́ще затъжих:

... понеже аз съм като птиците:

и бряг ми трябва във Стихията,

където с болка във зениците

там скъп човек да ме укрие...

 

16.06.2021./Едно време в Океаните

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...