Моряшки тежнения
Моряшки тежнения
И казах си:
... тръгни, приел поканата
за Вечност в океаните
и покръсти се в пяната –
с вълните, разлюляните...
И пожела х си:
... живот в страстта и необята
на стихийната вселена,
люлееща във транс водата –
безкрайната... Синьо-зелената...
Но о́ще затъжих:
... понеже аз съм като птиците:
и бряг ми трябва във Стихията,
където с болка във зениците
там скъп човек да ме укрие...
16.06.2021./Едно време в Океаните
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
