Моряшко ноктюрно...

                                Пие се само на екс!..

Ти ли майко клета ни прокле, та

скитаме немили в тоя Свят?..

Вятърът из тъжните морета

само ни прегръща като брат...

В залези от злато са богати

дните ни и нашия Живот...

Скъп човек във път ще ни изпрати,

а ни чака буренясал гроб...

И жените ни от чакане пресъхват,

и със жадни устни търсят извор друг,

а ние в път предречен, като влъхви*,

звездите гоним по библейския машрут.

И ето тъй в безкрайното осъствие

изтича той, Животът, ден след ден

като вода през грубите ни пръсти...

А как отново да го съберем!...

... И затова са песните ни тъжни,

и затова е тъжен всеки бряг,

и със жените от пристанищните кръчми

до изгрев пеем станали на крак!...

някога в Атлантика

д-р Коста Качев

*влъхва: 1. старин. Мъдрец; 2. разбойник, крадец;

3. магьосник (Български тълковен речник, Л.Андрейчин

и др., 1963)