Feb 4, 2013, 8:00 AM

Моряшко ноктюрно...

  Poetry » Other
543 0 1

Моряшко ноктюрно...

               

                                Пие се само на екс!..

 

Ти ли майко клета ни прокле, та

скитаме немили в тоя Свят?..

Вятърът из тъжните морета

само ни прегръща като брат...

 

В залези от злато са богати

дните ни и нашия Живот...

Скъп човек във път ще ни изпрати,

а ни чака буренясал гроб...

 

И жените ни от чакане пресъхват,

и със жадни устни търсят извор друг,

а ние в път предречен, като влъхви*,

звездите гоним по библейския машрут.

 

И ето тъй в безкрайното осъствие

изтича той, Животът, ден след ден

като вода през грубите ни пръсти...

А как отново да го съберем!...

 

... И затова са песните ни тъжни,

и затова е тъжен всеки бряг,

и със жените от пристанищните кръчми

до изгрев пеем станали на крак!...

 

някога в Атлантика

д-р Коста Качев

                                           

*влъхва: 1. старин. Мъдрец; 2. разбойник, крадец;

3. магьосник (Български тълковен речник, Л.Андрейчин

и др., 1963)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...