levi0sa (Глория)
2 4
18 авг. 2019 г., 16:57

Мостове 

  Поэзия » Другая
956 0 0

Не пътеки – мостове градих, 

от копнежи, блянове, мечти.

Почти завършени ги разруших, 

из основи рухнаха почти. 

 

Прахоляк от руините прехвръква,

в косите ми свободни се пропива. 

Сърцето напрашено млъква, 

душата ми е в пепел – сива.

 

Лягам на килима прашен, 

жално молейки за ветрове. 

Да отвеят прахоляка страшен,

преди останките да погребе. 

© Глория Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??