Aug 18, 2019, 4:57 PM

Мостове 

  Poetry » Other
954 0 0

Не пътеки – мостове градих, 

от копнежи, блянове, мечти.

Почти завършени ги разруших, 

из основи рухнаха почти. 

 

Прахоляк от руините прехвръква,

в косите ми свободни се пропива. 

Сърцето напрашено млъква, 

душата ми е в пепел – сива.

 

Лягам на килима прашен, 

жално молейки за ветрове. 

Да отвеят прахоляка страшен,

преди останките да погребе. 

© Глория All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??