Мостове

Не пътеки – мостове градих, 

от копнежи, блянове, мечти.

Почти завършени ги разруших, 

из основи рухнаха почти. 

Прахоляк от руините прехвръква,

в косите ми свободни се пропива. 

Сърцето напрашено млъква, 

душата ми е в пепел – сива.

Лягам на килима прашен, 

жално молейки за ветрове. 

Да отвеят прахоляка страшен,

преди останките да погребе.