18 ago 2019, 16:57

Мостове 

  Poesía » Otra
955 0 0

Не пътеки – мостове градих, 

от копнежи, блянове, мечти.

Почти завършени ги разруших, 

из основи рухнаха почти. 

 

Прахоляк от руините прехвръква,

в косите ми свободни се пропива. 

Сърцето напрашено млъква, 

душата ми е в пепел – сива.

 

Лягам на килима прашен, 

жално молейки за ветрове. 

Да отвеят прахоляка страшен,

преди останките да погребе. 

© Глория Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??