18.08.2019 г., 16:57 ч.

Мостове 

  Поезия » Друга
1029 0 0
Не пътеки – мостове градих,
от копнежи, блянове, мечти.
Почти завършени ги разруших,
из основи рухнаха почти.
Прахоляк от руините прехвръква,
в косите ми свободни се пропива.
Сърцето напрашено млъква,
душата ми е в пепел – сива.
Лягам на килима прашен,
жално молейки за ветрове.
Да отвеят прахоляка страшен,
преди останките да погребе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Глория Всички права запазени

Предложения
: ??:??