Мостове

levi0sa (Глория)
2 4

18.08.2019 г., 16:57 ч.

Поезия » Друга

980 0 0

Не пътеки – мостове градих,

от копнежи, блянове, мечти.

Почти завършени ги разруших,

из основи рухнаха почти.

Прахоляк от руините прехвръква,

в косите ми свободни се пропива.

Сърцето напрашено млъква,

душата ми е в пепел – сива.

Лягам на килима прашен,

жално молейки за ветрове.

Да отвеят прахоляка страшен,

преди останките да погребе.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.