Не градете хора толкова високи дувари,
разбирам че сега е друго време, страх.
Мостове вие градете кои където свари,
между хората за добро, не сторете грях!
Защото само те хората заедно събират,
високо издигнати над буйната река.
Те един друг нас хората ще сбират,
да има радост в душите, да няма тъга.
А сега издигнали сте вашите здрави дувари
в красивите си къщи, но сте винаги сами.
Усмихни се човече, душата ти ще се разтовари
и няма да си вече сам а с хора, но дали.
И все се делим ние българите, а защо,
ние силни сме били заедно, дори в тегло.
Знаем истината е това да сме заедно, дано
да спомняме миналото, те с бъдещето са в едно!
© Валентин Миленов Все права защищены