15 июл. 2005 г., 08:15

Мостът 

  Поэзия
1152 0 1
Мостът, на който се срещаме привечер
не съществува в мислите.
Изгражда се в очите, като песен
под звуците на сребърна камбана.
А сипещия се дъждец над нас
попива върху дървения перипет,
издаден над реки от мимолетност.
Приплъзва тишината като шепот,
със която безрезервно те прегръщам.
Приведените клонки са вълна
на горска прозорливост и уханност.
Иливащата се зеленина, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Все права защищены

Предложения
: ??:??