11 авг. 2023 г., 20:35

Мостът на греха

1.1K 1 1

Вървя по трънния път,
боса, с изгорели от слънцето нозе,
болка не усещам
и дивото ме зове.
Аз напред поглеждам,
но ти все връщаш ме назад,
падам отново по врат,
отново ножът зад тила ми е опрян.
Къде отиде моят мечтан блян?
Възродих се.. Или поне опитах?!
Нищо не разбирах...
Аз ли отнех твоето щастие?
С какво заслужих това призвание?
Отново на мостът греховен седя,
как ли пък веднъж смъртта не ме сполетя?
Гръмотевици, дъжд, светкавици,
мен ме ударете,
животът ми вземете
или поне злото премахнете...
Жив труп виждал ли си?
Ето го - седи пред теб,
този човек студен и блед.
Мостът на греха, 
цял живот ще бъда там 
под черните рози във формата на олтар.
Така е истинско, 
така е плачевно,
но какво да направя -
трънен ми е пътят
и с нозете ми окървавели
ще продължа сама,
както винаги си е било така...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Компанска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...