11 авг. 2023 г., 20:35

Мостът на греха

1.1K 1 1

Вървя по трънния път,
боса, с изгорели от слънцето нозе,
болка не усещам
и дивото ме зове.
Аз напред поглеждам,
но ти все връщаш ме назад,
падам отново по врат,
отново ножът зад тила ми е опрян.
Къде отиде моят мечтан блян?
Възродих се.. Или поне опитах?!
Нищо не разбирах...
Аз ли отнех твоето щастие?
С какво заслужих това призвание?
Отново на мостът греховен седя,
как ли пък веднъж смъртта не ме сполетя?
Гръмотевици, дъжд, светкавици,
мен ме ударете,
животът ми вземете
или поне злото премахнете...
Жив труп виждал ли си?
Ето го - седи пред теб,
този човек студен и блед.
Мостът на греха, 
цял живот ще бъда там 
под черните рози във формата на олтар.
Така е истинско, 
така е плачевно,
но какво да направя -
трънен ми е пътят
и с нозете ми окървавели
ще продължа сама,
както винаги си е било така...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Компанска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...