Вървя по трънния път,
боса, с изгорели от слънцето нозе,
болка не усещам
и дивото ме зове.
Аз напред поглеждам,
но ти все връщаш ме назад,
падам отново по врат,
отново ножът зад тила ми е опрян.
Къде отиде моят мечтан блян?
Възродих се.. Или поне опитах?!
Нищо не разбирах...
Аз ли отнех твоето щастие? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up