Мотелът на сърцето

Мотелът на сърцето

Добре дошли в мотела на сърцето.

Тук закуска няма,

защото време не остана.

Сълзите на прах се стриват 

и в чаша чай се изливат.

Готвачът в кухнята се скри.

Няма го до първи петли.

С някое шише ракия се налива,

в последствие се напива.

Добър ден госпожо, свободна стая има.

Тук вечер ангели хранители пристигат, след работна смяна се напиват в бара.

Крилете си на химическо оставят, за болката в гърба носталгин си разтварят.

Ето една таблетка и на теб. 

Нали си млад поет. 

За миналото, блян несподелен,

спомни си и за мен.   

В сепарето червено се 

сервира кадифе червено.

В цигарен дим се крият

същества ужасни,

това са мислите мрачни.

Но какво е една цигара?

Грях увит в хартия, 

сложен в цветна кутия, запален.

Ден ще мине, друг ще дойде,

мотелът на сърцето 

наново ще започне, 

на грамофонна плоча 

да върти една и съща нота.