Aug 26, 2025, 5:52 AM

Мотелът на сърцето

  Poetry
140 0 0

Мотелът на сърцето

 

Добре дошли в мотела на сърцето.

Тук закуска няма,

защото време не остана.

Сълзите на прах се стриват 

и в чаша чай се изливат.

 

Готвачът в кухнята се скри.

Няма го до първи петли.

С някое шише ракия се налива,

в последствие се напива.

Добър ден госпожо, свободна стая има.

 

Тук вечер ангели хранители пристигат, след работна смяна се напиват в бара.

Крилете си на химическо оставят, за болката в гърба носталгин си разтварят.

 

Ето една таблетка и на теб. 

Нали си млад поет. 

За миналото, блян несподелен,

спомни си и за мен.   

 

В сепарето червено се 

сервира кадифе червено.

В цигарен дим се крият

същества ужасни,

това са мислите мрачни.

 

Но какво е една цигара?

Грях увит в хартия, 

сложен в цветна кутия, запален.

Ден ще мине, друг ще дойде,

 

мотелът на сърцето 

наново ще започне, 

на грамофонна плоча 

да върти една и съща нота.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ivayana All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...