26 ago 2025, 5:52

Мотелът на сърцето

  Poesía
142 0 0

Мотелът на сърцето

 

Добре дошли в мотела на сърцето.

Тук закуска няма,

защото време не остана.

Сълзите на прах се стриват 

и в чаша чай се изливат.

 

Готвачът в кухнята се скри.

Няма го до първи петли.

С някое шише ракия се налива,

в последствие се напива.

Добър ден госпожо, свободна стая има.

 

Тук вечер ангели хранители пристигат, след работна смяна се напиват в бара.

Крилете си на химическо оставят, за болката в гърба носталгин си разтварят.

 

Ето една таблетка и на теб. 

Нали си млад поет. 

За миналото, блян несподелен,

спомни си и за мен.   

 

В сепарето червено се 

сервира кадифе червено.

В цигарен дим се крият

същества ужасни,

това са мислите мрачни.

 

Но какво е една цигара?

Грях увит в хартия, 

сложен в цветна кутия, запален.

Ден ще мине, друг ще дойде,

 

мотелът на сърцето 

наново ще започне, 

на грамофонна плоча 

да върти една и съща нота.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ivayana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...