3 авг. 2017 г., 10:04

Мотив

793 1 4


МОТИВ

 

Само тази любов  ми остана… Само тази любов…
Тъжна маса за двама… Нежелан послеслов…
Младостта е измамна! Младостта е дори
невидима старост, скрита в мойте очи,

 

от които ме парят  две проклети сълзи,
скрили в своите капки всички мои вини,
всички мои копнежи и убити мечти,
разстреляни глупаво още в ранни зори.

 

И сега, като чукове, тези малки сълзи
натежават в очите ми. И ме удря с камшик
Животът озъбен, а аз – полужив,
да живея, да мра ли,  търся мотив…

 

А мотивът е ясен! Все е свързан с любов.
При едното е липса, при другото – зов.
Смъртта е в куршума, животът е цвете.
Как, ми кажете, да ги взема и двете?

 

Щом не мога живота да живея със страст,
любовта, на смъртта си, ще дам във аванс!
И решение имам как да взема и двете.
Куршума от мен, а от хората – цвете!

 

Емил Стоянов
02.08.2017г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Емо, много често твоят герой мисли за Смъртта и дори флиртува с нея. Прилича на един мой Поет, който мечтае за любов, красота и по-добър свят..
    https://otkrovenia.com/bg/proza/poetyt-i-tya
    Поздравявам го с това разказче. Дано да ти хареса и на теб.
  • 🌻
  • Човек винаги има кого да обича и за кого, и за какво да живее . Толкова много хора имат нужда от любов! Достатъчно е по-внимателно да се огледаш... И ако обичаш наистина поне един човек, мисълта за смърт е изключена... Поздравления за красивите стихове, Емил!
  • Силно!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...