3.08.2017 г., 10:04

Мотив

789 1 4


МОТИВ

 

Само тази любов  ми остана… Само тази любов…
Тъжна маса за двама… Нежелан послеслов…
Младостта е измамна! Младостта е дори
невидима старост, скрита в мойте очи,

 

от които ме парят  две проклети сълзи,
скрили в своите капки всички мои вини,
всички мои копнежи и убити мечти,
разстреляни глупаво още в ранни зори.

 

И сега, като чукове, тези малки сълзи
натежават в очите ми. И ме удря с камшик
Животът озъбен, а аз – полужив,
да живея, да мра ли,  търся мотив…

 

А мотивът е ясен! Все е свързан с любов.
При едното е липса, при другото – зов.
Смъртта е в куршума, животът е цвете.
Как, ми кажете, да ги взема и двете?

 

Щом не мога живота да живея със страст,
любовта, на смъртта си, ще дам във аванс!
И решение имам как да взема и двете.
Куршума от мен, а от хората – цвете!

 

Емил Стоянов
02.08.2017г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Емо, много често твоят герой мисли за Смъртта и дори флиртува с нея. Прилича на един мой Поет, който мечтае за любов, красота и по-добър свят..
    https://otkrovenia.com/bg/proza/poetyt-i-tya
    Поздравявам го с това разказче. Дано да ти хареса и на теб.
  • 🌻
  • Човек винаги има кого да обича и за кого, и за какво да живее . Толкова много хора имат нужда от любов! Достатъчно е по-внимателно да се огледаш... И ако обичаш наистина поне един човек, мисълта за смърт е изключена... Поздравления за красивите стихове, Емил!
  • Силно!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...