Моторите ли? – те са във кръвта ми!

Израснах с тях в масла, бензин и дим

под покрива на техникума „Сталин”

и спомените от класа любим.

Прибрал под мишка шапката с кокарда,

с дъска чертожна, чанта, линеал,

трамвая хващах аз от спирка „Вардар”

на тройката, умора не познал.

Шкембе на „Опълченска”. Онзи чичко

със кепето и черния мустак

ми слагаше в купá, нарязал ситно,

чревца от агне и чорба – черпак.

Нахлупил шапката, току пред входа,

куртка с якичка, стъпкал бързо фас,

минавах пред учителката строга

за първия, очакван с тръпка, час.

Дали той бе Техническо чертане,

Котли, Турбини, Български език,

те бяха стимула ни и призвание,

на нация технологична – вик.

А след обяд, облечени в престилка,

с моторен бум в прогнилото гърне,

заснемахме на пантограф с чертилка

прилична диаграма – КПД.

Трамбовахме пръстта в леярски форми,

отливахме детайли от чугун.

Ковашки чук характера оформи,

готови за житейския ни друм.

На празниците в строгите редици,

със духовата музика във такт,

минавахме под възглас: „Ученици

на техникума „Сталин” пак са в крак”.

И днес, пътувам ли по „Стамболийски”,

фасадата му с надпис – горе бил,

ме връщат по останалите шпилки

към миналото славно – спомен мил.