Моторите - в кръвта ми
Моторите ли? – те са във кръвта ми!
Израснах с тях в масла, бензин и дим
под покрива на техникума „Сталин”
и спомените от класа любим.
Прибрал под мишка шапката с кокарда,
с дъска чертожна, чанта, линеал,
трамвая хващах аз от спирка „Вардар”
на тройката, умора не познал.
Шкембе на „Опълченска”. Онзи чичко
със кепето и черния мустак
ми слагаше в купá, нарязал ситно,
чревца от агне и чорба – черпак.
Нахлупил шапката, току пред входа,
куртка с якичка, стъпкал бързо фас,
минавах пред учителката строга
за първия, очакван с тръпка, час.
Дали той бе Техническо чертане,
Котли, Турбини, Български език,
те бяха стимула ни и призвание,
на нация технологична – вик.
А след обяд, облечени в престилка,
с моторен бум в прогнилото гърне,
заснемахме на пантограф с чертилка
прилична диаграма – КПД.
Трамбовахме пръстта в леярски форми,
отливахме детайли от чугун.
Ковашки чук характера оформи,
готови за житейския ни друм.
На празниците в строгите редици,
със духовата музика във такт,
минавахме под възглас: „Ученици
на техникума „Сталин” пак са в крак”.
И днес, пътувам ли по „Стамболийски”,
фасадата му с надпис – горе бил,
ме връщат по останалите шпилки
към миналото славно – спомен мил.
© Иван Христов All rights reserved.
