Моторната косачка на съседа

10 мая 2024 г., 07:41

Поэзия

175 1 3

МОТОРНАТА КОСАЧКА НА СЪСЕДА

... нагазил в туфи пролетни роси, и глутницата охлювчета смачкал,

съседът днес тревите окоси във двора със моторната косачка –

поде се дълъг мирис на бензин, примесен с дъх на мъртво треволяче,

отсече той и храстчето жасмин – и мама на перваза взе да плаче,

и котаракът мина – без да спре, на сенчица – под старата смокиня,

спря славеят да пее горно „ре”! – и дворът заприлича на пустиня,

а преди век – когато бях момче, тук дишах бързи сенчици на птици,

безжалостното Време си тече – и тъпче ни росистите тревици! –

и питам се, изпаднал в нервен срив, невям дошло е време да ни смачка?...

Какво пък? – да живее онзи див съсед, размахал тъпата резачка!

9 май 2024 г.

гр. Варна, 13, 45 ч.

zelenaradost (Милена Френкева)

2024-05-11T01:56:09+03:00

Тиха поезия, която кънти, за да ни каже да нещо много важно, което знаем, но често го забравяме, че любовта е съзидателното божествено начало вътре в нас.
художника (Веселин Христов)

2024-05-10T12:58:54+03:00

Четох някъде че най-хубавия аромат е на прясно окосена трева и на новородено бебе.
ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

2024-05-10T09:22:49+03:00

Еххх,какъв пъстър свят-глутница охлювчета,мъртви треволячета,горно "ре" на славея и котката на Мураками край жасмина.Валери,направи ми деня хубав и весел!