10 мая 2024 г., 07:41

Моторната косачка на съседа

352 1 3

МОТОРНАТА КОСАЧКА НА СЪСЕДА

 

... нагазил в туфи пролетни роси, и глутницата охлювчета смачкал,

съседът днес тревите окоси във двора със моторната косачка –

поде се дълъг мирис на бензин, примесен с дъх на мъртво треволяче,

отсече той и храстчето жасмин – и мама на перваза взе да плаче,

и котаракът мина – без да спре, на сенчица – под старата смокиня,

 

спря славеят да пее горно „ре”! – и дворът заприлича на пустиня,

а преди век – когато бях момче, тук дишах бързи сенчици на птици,

безжалостното Време си тече – и тъпче ни росистите тревици! –

и питам се, изпаднал в нервен срив, невям дошло е време да ни смачка?...

Какво пък? – да живее онзи див съсед, размахал тъпата резачка!

 

9 май 2024 г.

гр. Варна, 13, 45 ч.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тиха поезия, която кънти, за да ни каже да нещо много важно, което знаем, но често го забравяме, че любовта е съзидателното божествено начало вътре в нас.
  • Четох някъде че най-хубавия аромат е на прясно окосена трева и на новородено бебе.
  • Еххх,какъв пъстър свят-глутница охлювчета,мъртви треволячета,горно "ре" на славея и котката на Мураками край жасмина.Валери,направи ми деня хубав и весел!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...