10.05.2024 г., 7:41

Моторната косачка на съседа

349 1 3

МОТОРНАТА КОСАЧКА НА СЪСЕДА

 

... нагазил в туфи пролетни роси, и глутницата охлювчета смачкал,

съседът днес тревите окоси във двора със моторната косачка –

поде се дълъг мирис на бензин, примесен с дъх на мъртво треволяче,

отсече той и храстчето жасмин – и мама на перваза взе да плаче,

и котаракът мина – без да спре, на сенчица – под старата смокиня,

 

спря славеят да пее горно „ре”! – и дворът заприлича на пустиня,

а преди век – когато бях момче, тук дишах бързи сенчици на птици,

безжалостното Време си тече – и тъпче ни росистите тревици! –

и питам се, изпаднал в нервен срив, невям дошло е време да ни смачка?...

Какво пък? – да живее онзи див съсед, размахал тъпата резачка!

 

9 май 2024 г.

гр. Варна, 13, 45 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тиха поезия, която кънти, за да ни каже да нещо много важно, което знаем, но често го забравяме, че любовта е съзидателното божествено начало вътре в нас.
  • Четох някъде че най-хубавия аромат е на прясно окосена трева и на новородено бебе.
  • Еххх,какъв пъстър свят-глутница охлювчета,мъртви треволячета,горно "ре" на славея и котката на Мураками край жасмина.Валери,направи ми деня хубав и весел!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...