3 дек. 2022 г., 08:45

Моя 

  Поэзия » Философская, Свободный стих
317 0 7

Моя душа

Моя вселена

Моя Родина

 

Моя съдба

Моя жена

Моя чужбина

 

Моя игра

Моя тъга

Моя бъднина

 

Моя веселба

Моя сълза

Моя безкрайнина

© Благовест Стоименов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз съм, ама не тук. Чакай да пуснат ''Автомонтьорски секс''. Там ще прочетеш, к'во става в чужда къща на загасени лампи.
  • Мой Парламент,
    Мой лукойл,
    Мое парно,
    моя вода...
    ех, да беше
    поне огнена...
    на тая цена...

    Ти си!
  • Пепи, май пак вихрим танци в чужда къща на загасени лампи. А собственикът го няма.
  • Наистина?! Аз съм чувал, но това са случай когато бащата липсва и второто име е на майката. Пепи, у вашу краю да не би мъжете пък да раждат... хахах... знам ли... чудеса сякакви.
  • А у наше мъжо зимаше фамилията на жената: Кольо Марийкин, Ганчо Станкин, Иван Пенкения и так далье 😅 🤣
  • Такива времена дойдоха.
    А помня на село като казваха: Иванца, Колюуца, Петруйца, Рачуйца, Стефанца и т.н. Аз даже не знаех собствените им имена. И никой не се обиждаше.
  • Интересно, дали твоята жена не подскача като ужилена от ''Моя жена''. Ако го приема с разбиране в същината на това понятие - значи наистина е твоя жена. Щото има жени... леле-мале...
Предложения
: ??:??