Моя горо
Хубава си, моя горо -
истинска и вечно млада.
Хубава си, моя горо,
носиш винаги наслада.
Мъдростта събрала си
под своите вечни сенки
и носиш я в себе си -
раздаваш я мълчейки.
Красотата ти е вопъл
преминаващ през душата,
като извор бистър, топъл,
галещ нежно сетивата.
Гледам те сега, замислен,
има ли душа в дървото.
Веднъж от теб пречистен,
виждам в него аз доброто.
Винаги, когато го докосна
там усещам топлината.
Прегръдка е това прекрасна
между човека и гората.
Хубава си, моя горо!
Щом очите си затворя,
пак те виждам, моя горо.
Пак с тебе си говоря.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослав Кръстев Все права защищены
