Моя любов, несъвършена и трудна…
Моя любов, несъвършена и трудна…
Знам че носиш в себе си рани безчет…
Ала ти,мечтите ми, някак си сбъдна…
живота ми странен, постави във ред…
Знай, не са ми нужни цветя всяка вечер…
Нито пък скъпи бижута и дрехи…
Само създавай пак в душата ми трепет…
Мой светъл рицар, дори без доспехи…
Аз не търся онзи, идеалния мъж…
Знам , че светците са горе в небето…
Само прегърни ме в цъфналата ръж,
усмихни ме, погали ми лицето.
Моя несъвършена и трудна любов…
Знам, че носиш в себе си рани безчет…
Но ти все пак ме намери , чу моя зов,
може би вече за щастие е ред?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живка Иванова Все права защищены
